Църква "Св. св. Петър и Павел"

Църква "Св. св. Петър и Павел"

Църквата “Св. св. Петър и Павел” е един от най-забележителните паметници на църковната архитектура и живопис в столицата на средновековна България Търновград. Неговата история е преплетена с някои особено значими събития и личности от епохата на българското средновековие.

                Издигането на храма се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от българския цар Калоян в столицата Търновград. При успешната си военна кампания през 1205 г. владетелят завладява гр. Комотини (днешна Гърция), където се пазят мощите на канонизираният през ІХ в. епископ на гр. Поливот Йоан. Изборът на св. Петър и св. Павел за патрони на храма също не е случаен. В началото на ХІІІ в. цар Калоян води активни дипломатически преговори с римската църква в резултат на които се стига до постигането на уния (съюз). Приемайки теоретично върховенството на Римската курия, българската църква получава международно признание. Самият цар Калоян е коронясан от папския представител кардинал Лъв. 

В архитектурното решение на постройката се долавят влиянията на византийската църковна архитектура съчетана с местните строителни традиции. В началото на ХІІІ в. е извършено и първото стенописване на църквата. От него до наши дни са достигнали образите на мъчениците Гурий, Самон и Авив, зографисани в арка между северните стълбове на църквата. Те са изпълнени в т.нар. “монументален стил” отразяващ най-напредничавите идеи в изобразителното изкуство. 

През 30-те години на ХІІІ в. около църквата е изграден манастирски комплекс. Ктитор на това начинание е Ана Мария-Арпад, съпруга на един от най-великите български царе Иван Асен ІІ и дъщеря на унгарския крал Андрей.

                През следващите столетия храмът играе изключително важна роля в политическия и духовен живот на столицата. Своеобразно доказателство за това е надпис върху една от колоните, който съобщава за кончината на българския патриарх Висарион. Пространството южно от църквата е заето от некропол в който са погребвани висши представители на българската аристокрация. При археологическите проучвания извършени в него, са открити забележителни произведения на средновековното ювелирно изкуство – златни и сребърни пръстени печати, обеци, колиета, останки от златотъкани дрехи. Всички те могат да бъдат видят сега в експозицията на Археологическия музей в град Велико Търново. Заедно със светските лица в некропола са погребани и представители на висшия църковен клир.

Работно време: 09:00ч. - 18:00ч.  всеки ден от 01 Април - 31 Октомври. В останалото време обектът се отваря по заявка на тел. 062/63-49-46 или на 062/ 622 148. Регионалният исторически музей предлага екскурзоводско обслужване на английски, френски, немски и руски език.