Църква "Св. Димитър Солунски"

Църква "Св. Димитър Солунски"
След поредицата от неуспешни въоръжени  опити на българите през ХІ век  да отхвърлят византийското владичество  през 1185 г. братята Асен и Петър  вдигат въстание, което постига стратегическата  цел – възстановяване на българската държава. Началото на това съдбовно събитие е свързано с  църквата “Св.Димитър” в Търново, при освещаването на която е обявено въстанието. Този факт я превръща в символ на непреклонния стремеж на поробените българи към свобода.
 
Историческите извори сочат, че по време на двувековното  чуждо господство българският народ вече е изграден като етнотериториална и етнокултурна общност. Съумял да съхрани  своя език, бит, обичаи, своето народностно самосъзнание и историческа памет, той се е запазил като народ, които знае какво е загубил и за какво трябва да се бори. При такава тежка обстановка  в българските земи през ХІ в. избухват редица антивизантийски въстания. Те не успяват и за дълго време настъпва период на относително затишие, през което българите съвсем не се примиряват с отредената им участ на обезличаване  като народ и държава. Дълбоко таената надежда за отхвърляна на чуждата власт не угасва. Този момент назрял в последните две десетилетия на ХІІ в. Могъщата Византийска империя се разтърсвала от  външни сътресения, породени от набезите на маджарите, селджукските турци и особено от норманите, които през 1185 г. овладяват и разграбват втория по големина град Солун. Не затихвали и вътрешните междуособици в През септември 1185 г на престола се възкачва тридесетгодишният Исак ІІ Ангел.Той успява временно да стабилизира положението на империята, гарантирано с дипломатически брак с 10 годишната дъщеря на маджарския крал Бела ІІІ. Привидно положението изглеждало спокойно, но в същото време надеждата за свобода отново обхванала покорените българи. В лицето на братята от рода Асеновци те намерили своите непосредствени ръководители в намерението си за политическо освобождение и държавен суверенитет. Може би някакво предчувствие накарало византийските летописци, съвременници на събитията с пределна откровеност и разточителност да описват подробностите за началото на въстанието. Като център на антивизантийските настроения  в българските земи се очертава главно областта между Дунав и Стара планина, образуваща по това време отделната провинция/тема/ Паристрион/Поддунавие/ Тя била опасана от гъста мрежа от поселения и градове, сред които, през ХІІ в. като значителен център се споменава името на крепостта Търново. По думите на византийския историк Никита Хониат той бил “най-укрепеният и най-красивия от всички градове при Хемус”. Същият хронист споменава за първи път имената на братята Асен и Петър във връзка с  тяхната среща през есента на 1185 г. с император Исак ІІ Ангел в Кипсела на Мраморно море.  Асен и Петър имали смесено българо-куманско потекло.Те били изтъкнати боляри, принадлежащи към влиятелен и богат род с поземлени владения, стада и други имущества около Търново. Стремежът им бил с благоволението на Константинопол да си осигурят административна и военна власт над Североизточна България. Заради това те се явили при императора с молба като феодални владетели – прониари  да  бъде утвърдено с императорска грамота правото над едно “малодоходно  населено място”, което се намирало в източните старопланински склонове. Съмнявайки се в тяхната преданост императорът отхвърлил молбата им с обидни думи. Неудовлетворени братята се върнали в своите владения в Търново с мисълта да вдигнат българите на бунт. Според историческите извори умело използвани от братята Асен и Петър обстоятелства стават повод за започване на въстанието. Вестта за предстоящия брак на Исак ІІ Ангел с унгарската принцеса била последвана от извънредно данъчно облагане с по-големи количества животни, което предизвикало недоволство и брожение сред българското население в планинските райони. Друго обстоятелство, което  двамата братя използват, за да спечелят за делото подкрепата на още по-многобройни привърженици и дори да разпалят увереността на колебаещите е вярата им в чудеса и знамения. Повод за това става освещаването на новопостроената  църквата “ Свети Димитър”.  Асен и Петър издигнали със свои средства храма  в  подножието между укрепените хълмове Царевец и Трапезица. Когато завършили организационната и военна подготовка на въстанието, на връх “Св.Димитър”, те организирали бляскаво освещаване на ново построената църква в присъствието на специално поканени трима византийски владици. Пред стеклото се огромно мнозинство братята разпространили мълвата, че една от чудотворните икони на “Свети Димитър”, покровителят на Солун, напуснала превзетия от норманите град, за да дойде в Търново, в новопостроената църква и стане защитник и покровител на българите.”Въодушевлен от това предсказание, целият народ – пише Никита Хоният масово взел оръжие,. А понеже веднага им провървяло във въстанието, те още повече се уверили, че бог гледа благосклонно на тяхната свобода”.
 
Започнало през ноември 1185 г. от църквата “Св. Димитър” въстанието на братята  Асен и Петър завършило през 1187 г. с мирен договор, с който византийският император Исак ІІ Ангел  признава независимостта на българската държава. За съжаление, издигнатата в новата столица Търново църква не достига, да нас в автентичния си  вид като паметник на българското архитектурно наследство от ХІІ в. По план тя е била в стила на българските средновековни традиции с подчертан стремеж към декоративност и изящество във външния вид. Църквата е еднокорабна с предверие и абсида. Отвън стените били богато разчленени с аркирани ниши, отгоре украсени с цветни глазирани керамични чашки и розети, които създават богато съчетание на форми и цветове с голям художествен ефект.
 
През вековете на турското владичество  църквата “Свети Димитър” остава в  руини. След земетресението през 1913 г. тя е почти напълно разрушена, с изключение на каменен градеж при абсидата.. Години по-късно, във връзка с честването на 800 годишнината от въстанието на Асен и Петър през 1985 г., църквата “Св. Димитър” е реконструирана отново в пълния си обем.. Днешният облик на църквата е изграден по проект на архитект Теофил Теофилов. Поради липсата на съхранен графичен образ във възстановената църква е потърсена приемствеността от българското архитектурно наследство от онова време, умишлено не  се покрива напълно с оригинала - смесени са цветът на разтвора, начинът на градеж,цветът на декоративните панички в арките, издигната е и кулата на звънарницата. Въпреки това целта е постигната. За поколенията църквата “Св.Димитър” ще остане като реконструиран паметник, който ще защити в бъдеще историческият смисъл, отредили му за своето историческо дело през 1185 г. братята Асен и Петър.

ул. „Цар Иван Шишман“, 5000 Велико Търново